Пътешественик, авантюрист, документалист и изследовател на малки общества и култури, запазили своя колорит на фона един все по- глобализиран свят и под диктата на високите технологии – това е Мартин Граховски,  който заради семейни обстоятелства още в невръстна възраст става канадски гражданин и прекарва по-голямата част от живота си в Северна Америка. Какво означава родина обаче, той разбира при всяко от своите завръщания в България.

Още като студент в Нидерландия българинът самостоятелно организира свои пътувания до Япония и Непал. Следват Лаос, Камбоджа, Виетнам, Гана и Тайланд. Участва в различни проекти с учебна цел и успява да съчетава ученето за изпити със снимане на документални филми в Азия и Африка. Казва, че чувства киното и фотографията като свое призвание и не вярва, че някой ден ще работи в кантора с дипломата си по право. Затова още като студент решава да си осигури друго, по-креативно занимание и се свързва се с международни компании и неправителствени организации.  С тяхна помощ стига и до първото си по-далечно пътуване – до Япония и Непал.

"Първото място, което ми отвори очите беше тъкмо Япония. Тя ми промени мирогледа и ми даде тематични насоки, за да направя снимките" – казва Мартин пред Радио България и продължава:

"Дипломната ми работа беше посветена на трафика на хора, а това е тема, за която вече изобщо не се говори в Япония, въпреки че проблемът е съществувал през 90-те години на м.в. Така се случи, че една авиолиния отвори полет до Япония, беше на достъпни цени и заминах, за да прекарам два месеца в подземния свят на Токио. Правих интервюта и с журналисти, работещи под прикритие. Срещнах се с бивши членове на японската мафия, с момичета, които бяха избягали от секс индустрията. Ненадейно се озовах с изследване върху сериозна тема. Аз самият се влюбих в държавата и всеки свободен момент снимах там – пътешествах с камера в тази изключително пъстра и красива държава."

Какво точно търси по време на своите дълги и вълнуващи пътувания? – на този въпрос Мартин вече е намерил отговор. Иска да направи съпоставка между морал, ценности и норми в наглед много различните общества, които разглежда през окото на камерата. "От държава до държава има големи разлики, както и между столицата и малко село" – пояснява ни той:

"Пример за това е Киргизстан, тя е комбинация между Швейцария, Норвегия и Монголия – толкова красиви пейзажи има там.Втория път, когато се върнах в Киргистан, посетих старо миньорско градче, Енгилчек, с около 20-30 семейства в него. На това място имаш усещането все едно си на Марс – има предимно изоставени къщи върху една пясъчна пустиня с каменисти скали около нея. За да стигнеш до следващия по-населен град, трябва да караш над 10 часа и да преминеш през 6 хил. метров проход, чувстваш се откъснат от света. Отивайки там, аз видях как това село е пълно с деца, изключително живо място. Събраха се около 30 -40 деца, които искаха да ни разведат и да ни покажат селото. Тези хора не виждат туристи, много е рядко да мине някой. Но сплотеността между тях е удивителна. Те веднъж на седмица получават доставки на храна, но въпреки това знаят, че никога няма да гладуват и никога няма да възникнат там сериозни проблеми, защото могат да разчитат един на друг. Те са сплотена  общност.  Всяко нещо, което те правят там е заредено с някаква магия, дори всяка помощ, подаване на ръка е нещо, което привързва хората. Там хората вярват, че има невидими сили, които им помагат да останат силни и свързани и да оцеляват сред суровата природа."

Тази силна вярва у хората, че ще са добре само ако принадлежат към една сплотена и духовно притегателна общност Мартин Граховски открива и в България. Дори да е прекарал всички години на образованието си в чужбина младият пътешественик се чувства най-вече българин. Казва, че за това е допринесло времето, прекарано в България през летните ваканции.След дълго пътуване на екзотични места, Мартин забелязва, че има много неща, които иска да покаже на света от България. Така се появява неговата рекламна поредица "3 минути България", посветена на фолклор, традиции, забележителни места и най-вече на обикновените хора от страната ни.

В своето видео "48 часа" Мартин Граховски разказва за трима от добрите наши фотографи и местата на тяхното вдъхновение. А обаятелното видео "За София, с любов", посветено на столицата ни като туристическа дестинация, му носи една от най-престижните награди за туризъм в Европа.  "В един момент, макар че имах възможността да пътувам до още много непознатии екзотични държави, разбрах че не бях отделил достатъчно време за България. Затова на 23 години се върнах тук и вече нямам никакво намерение да си тръгвам. България вече е моята изходна база за нови по-далечни пътувания" – признава Мартин Граховски:

"Реалната причина да остана в България беше Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. Когато отидох там, снимах поредица от 50 серии, посветени на различни места в България. И тъкмо 50-ата по ред беше за Широка лъка. Когато разбраха че идвам, в училището ми организираха частен концерт и всички деца се качиха на сцената. Тогава диригентът им Ганчо Гавазов реши да организира всичко заради мен, а с него вече сме добри приятели. Този момент, тази среща с талантите там определено ме накара да не си тръгвам от България. От там нататък посветих времето си в търсене на изчезващи традиции, занаяти и въобще наследството на народа ни, а то се пази на много места в България. Най-яркия пример е с. Долна Секирна, където снимах документален филм за сурвакарската група в селото. Филмът заснех през 2021г., но после се върнах отново през 2024г. в Долна Секирна и прекарах вечерите с хора, които бях снимал вече. С тях пиехме ракия и беседвахме за живота. Аз не разбирах местния диалект, което много ги забавляваше. Там срещнах и баба Станка, жена на 95 години, която никога не е ходила на училище, но пък се е трудила много и тя ме впечатли със своите ясни и много проникновени разсъждения. В интервюто я попитах, защо е важно нещо толкова старо като обичая Сурва да продължи да съществува в едно такова малко населено място? А в отговора на баба Станка чух най-важната причина – че трябва младите да видят, в какво са вярвали хората преди тях и да го предадат нататък. И наистина, хората там вярват, че ако Сурва не се случи, нещо много лошо ще сполети селото. Тази магия и мен ме увлича и аз вече твърдо вярвам, че ако тези български традиции спрат да съществуват, нещо ще се счупи у нас и ще повреди цялата система на съществуването ни."

Това усещане за силата на традициите, която свързва българите, където и да се намират, Мартин долавя навсякъде в България. "Ние имаме голям късмет, защото на нашата територия го има усещането за общи корени. Тъкмо това вече липсва на много места в Европа, то вече не съществува" – продължава разказа си младият фотограф.

"Водил съм много пъти разговор с приятели от Европа и САЩ за това, дали те усещат, че имат корени и какво означава да се чувстваш, че принадлежиш на някое място. Но виждам, че тук в България усещането за принадлежност го има. То е в историята ни и в земята ни, което определено ни придърпва към родината. Дори аз, който съм прекарал цял живот в далечна държава, усещам, че има нещо друго отвъд възпитанието, нещо още по-силно, което ме кара да настръхна, когато слушам българска народна музика и когато гледам как танцуват нестинарите и сурвакарите. Толкова силно ми въздействат тези срещи с българските традиции, че това е нещо закодирано в мен, което ме накара да се върна в България."

Снимки: Facebook /Martin Grahovski, YouTube /Martin - Documentary Filmmaker, madepro.bg